Най-често се гледаха,
понякога тъжно,
понякога весело,
най-много с екстаз.
Понякога тайно докосваха
с пръсти
челата си, плувнали в пот.
Усмихваха се, макар и горчиво.
Най-често осмиваха тоя отсреща.
Оставаха жадни,
не посмяха да пият,
както не смееха насаме да мълчат.
Понякога тайно
дори си шептяха,
но само понякога
и никога с други,
и как пред ония
да викнеш „Аз друг съм” -
все пак другостта
си е страшен порок.
© Ваня Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
