Пред паметника на Свети Георги
Пред паметника на Свети Георги
Свети Георги тук спрял си е коня
сред алеята с влажните кестени.
Сгазил змея под тежката броня,
той очите във нас с укор втренчил е,
че сред сивото людско гъмжило
няма ларва светийско подобие...
Ех! Недей ни съди, братче мило!
Да си жив днеска, знаеш ли, сложно е.
Твоят път бил е труден, но ясен:
колиш змея и после-принцесата!
Нас епохата сви ни натясно
и така ни завяха процесите
и посяха надолу с главите,
че от семки се пръкнахме...змейове-
да си пърлим взаимно душите,
да мечтаем рахата на бейове
и да чакаме някой богатко
да ни пусне коматче заслужено...
Затова се не сещаме, братко,
да си вдигнем главите отрудени,
за да видим как спрял си тук коня
сред алеята с родните кестени,
свел чело над металната броня,
със очи влажни, в хората втренчени...
п.п. По-весело, де, празници идат!
Честито на всички именици утре! :) :):)
© Петя Божилова All rights reserved.
