Feb 6, 2009, 1:13 PM

Пред паметника на Васил Левски 

  Poetry » White poetry
10931 0 3

Във парка застанал на поста

изправен героят стои

на стража и с обич синовна

над род и родината бди.

 

С патина зелено-кафява

отдавна е бронзът покрит,

с на времето златната пяна

е сякаш изцяло пропит.

 

С крилете на порива вечен

на славните наши деди,

отправил е поглед далечен

в простора на свелите дни.

 

И шепне ни сякаш завета,

завета свещен и велик:

"За свята и свидна родина,

за своя поробен народ

как славно героят умира

безстрашен, уверен и горд"...

.........................................

 

По време на криза забравен

от хора, потънали в мрак...

Но в парка застанал изправен

героят на поста е пак.

 

За правда и истина свята,

за подвизи в устрем велик

отново зове ни в борбата

с коварния враг многолик...

 

06.02.2009 г.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ами в края има `....` следователно не е довършено, но на мен ми харесва
  • добре написано но не ми харесва... странен коментар
    на мен ми хареса, но сякаш краят.. като недовършено някак звучи. поне за мен.
    (6)
  • застанал- стои- ?
    красив.- друга ти е думата там

    добре написано но не ми харесва ...
Random works
: ??:??