Jun 22, 2009, 10:47 PM

Пред път 

  Poetry » Landscape
765 0 7

ПРЕД ПЪТ

 

И пак този дъжд!

Отнема ми краткото лято.

Небето прикадява

напушено ревливо утро.

Ставам злачна.

Искам да слънчасам

на чардак под родна стряха,

докато цялата от злато

потъна във могилата отсреща.

Залутана светулка,

ще посрещам в букаците

стадата закъснели.

А щом гълчавата

полегне на постеля,

с детството ще седна

на раздумка.

Под старата асма

щурците ще разпея...

Непорасло се смалява лятото.

Денят унило гасне.

Вятърът беснее, не мирясва.

От облаците близва,

от дъжда отпива.

Дъждовна съм до кости.

Заприличах на потоп от нерви.

Оставам двадесетидваетажна.

И валят очите ми.

За север.

© Геновева Цандева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно е!
  • Благодаря, доста учители бяха щастливци! И алманахът с наградените творби е чудесен. Дай, Боже, всекиму радост!
  • Честита грамота
  • Ех, че дъжд от обич ми изсипвате...Благодаря ви!
  • Добре дошла на сайта. Стиха е вълшебен.
  • Всяко затишие е предвестник на буря. С един откровенец правим невероятни песни! Но още не сме ги записали в студио, за да ги публикуваме.Наградата от конкурса за учители творци също беше вълнуващо преживяване за мен.А като чуя пък "Силистра",.. това просто не може да се опише...Благодаря за всичко!
  • Геновева, добре дошла! От очите ти наистина валят звезди, В това се увериха и силистренци...А за гласа ти да не говорим - благодаря ти за прекрасните вечери на поезията, които ни подари. И честито за наградата! Впрочем ти вече почерпи за нея - с това разкошно стихотворение. Липсваше ми! Ваше Благородие
Random works
: ??:??