Пред път
ПРЕД ПЪТ
И пак този дъжд!
Отнема ми краткото лято.
Небето прикадява
напушено ревливо утро.
Ставам злачна.
Искам да слънчасам
на чардак под родна стряха,
докато цялата от злато
потъна във могилата отсреща.
Залутана светулка,
ще посрещам в букаците
стадата закъснели.
А щом гълчавата
полегне на постеля,
с детството ще седна
на раздумка.
Под старата асма
щурците ще разпея...
Непорасло се смалява лятото.
Денят унило гасне.
Вятърът беснее, не мирясва.
От облаците близва,
от дъжда отпива.
Дъждовна съм до кости.
Заприличах на потоп от нерви.
Оставам двадесетидваетажна.
И валят очите ми.
За север.
© Геновева Цандева All rights reserved.
