Пред Рождество
ПРЕД РОЖДЕСТВО
На покрива луната се закотви
в седефена безкрайна тишина.
И профилът на бяла сънна котка
застина в огледалния ѝ гланц.
В студа присвило скрежните си пръсти,
сънуваше дървото пролетта.
И падаща звезда града прекръсти,
преди да хлътне в стария квартал.
Три фини драскотинки по стъклото –
невидим дъх на елф или на гном –
издраскали са химна на живота,
прощален дар за скромния ми дом.
И топлата ми чаша с чай от риган
надеждица за обич в мен роди.
Какво ми трябва и какво ми стига –
оставени пред прага ми следи.
© Валентина Йотова All rights reserved. ✍️ No AI Used
