Пред себе си застанал съм отново
Пред себе си застанал съм отново
и гледам се със болка във очи.
Без смисъл в случая е всяко слово,
защото ти си аз, а аз съм ти...
Но чувствам се виновен много тук,
когато гледам свойто отражение
и знам, че сляти щях да бъда друг,
но също, че вината пак във мене е...
Не ми достига смелостта да съм
такъв, какъвто ми се ще да бъда -
Свободен във реала, не насън,
красотата виждащ в него, не присъда!
И тази болка всеки път ме гледа
затворена от другата страна,
а аз си тръгвам, като сянка бледа,
загърбил в себе си поредната мечта...
На част от мене, по-добрата част,
остава в огледалото с архива,
и питам се - Дали се губя аз,
или от другата страна... плътта е жива...
Дали живот не води паралелен
отражението ми в накакъв друг свят,
в който аз на себе си съм верен
и гласовете в мене там не спят?
Питам се, дали не съм сгрешил
и истинското аз да е оттатък,
където всъщност винаги съм бил?
Дали не съм заблуда в стъклен блясък?...
И тук, и там, но цял, в кое от двете?
И има ли подобен вариант?...
Въпрос за философи и поети
от мен родени с повече талант...
*****
Пред себе си застанал съм отново,
или съм копието на оригинал?...
Тук няма нужда даже и от слово,
и двамата сме... кратки мигове от кал...
14.03.2023.
© Георги Каменов All rights reserved.
Успех и от мен!