Пред старото пиано ти седиш,
потънала в мелодия на Брамс,
а пръстите по бял и чер клавиш
играят най-невероятен танц.
Тез балерини мислено целувам,
изпаднал сам във хипнотичен транс.
Загледан в тях, аз нищичко не чувам...
Пред мен си само ти.
Къде е Брамс?...
© Живодар Душков All rights reserved.