Предадена
Нямам сили за нова любов.
Нямам сили. И даже ме плаши
мисълта. А не съм и готов -
във сърцето ми още е страшно.
Две-три рими (далеч от "добри")
не ме правят поет, а предател.
С тази болка, изплакана в стих,
неусетно разголих душата си.
Все неща, за които мълчим -
малки тайни. И други, големи,
дето пазим от чужди очи.
Най-най-тайните, най-съкровените,
ги извадих на показ. И тя...
днес със право се чувства предадена.
Наранената своя душа
аз продадох за шепа ласкателства.
Не очакваше туй и от мен.
Нали вече веднъж я прегазиха.
Омаиха я, взеха я в плен,
после
чупиха,
палиха,
рязаха...
Аз парчетата даже не знам
да събирам ли. Има ли смисъл?
Дали не е по-добре да съм сам?
Може просто да съм
тъй орисан...
26.04.2016
