Mar 13, 2011, 8:06 PM

Предател

  Poetry » Other
747 0 1

Ти продаде свойта обич свята

за къщи, вили и пари.

Избяга от битка, скри се в дупка,

съща мишка стана ти.

 

И какво накрая се получи?

Загуби своите мечти...

 

И Дориян Грей тъй се продаде

за вечна младост, красота,

но в замяна загуби своята вечна Душа

и оказа се в тъма...

 

И моля те сега, върни си своята Душа - 

 няма тя цена,

 родена да живее на свобода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есфир Асфар All rights reserved.

Comments

Comments

  • А пък Адам се поколеба - той намрази своята жена,
    щото Тя откъсна не друго , а ябълкатА!

    Защо пишете тези нещааааа?!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...