Предателите
Предателства историята помни
и помни много черни имена,
защото пропастите са огромни
и не пропускат лъч от светлина.
Предателите подли са душици -
безлични, бледи, кършещи ръце.
Те не сънуват слънчеви искрици
и ходят с превити рамене.
Предателите никога не търсят
очите от отсрещната страна.
Те челото си постоянно бършат,
оплакват безнадеждната съдба.
Предателите много си приличат
по думи, нрав, изкуствен маниер.
Те себе си не могат да обичат,
та камо ли злощастния авер.
Предатели е имало и има,
ще има даже и след нас дори.
Но дирята от тях неизлечима -
урок е и поука за съдби...
© Наташа Басарова All rights reserved.
