Предателите нямат имена
В мастилено-безлунна тиха нощ,
по-черна и от чашата с мавруд,
във пазвата си скътал остър нож,
до мен ще спре навярно моя Брут.
Ще бъде с образ на приятел стар,
с когото сме делили хляб и сол,
и аз, като един добър другар,
ще му предложа вино, хляб и стол.
Но той едва ли ще подгъне крак,
на масата да седне редом с мен.
Ще чака неспокоен онзи знак,
след който на кинжала ще е в плен...
Наясно съм, че няма да е пръв -
страхът върху челото му е с ръб...
Едва когато бликне мойта кръв,
той сигурно ще ме прониже в гръб.
Банално скучен и познат етюд,
датиращ от далечни времена,
и, всъщност, името му не е Брут -
предателите нямат имена...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
