Предателю, ела, седни до мен.
Трапеза слагам, за да те нахраня.
Не съм двулична. Просто набрашнен
пестникът ми е, с който питка правя.
И вино имам. Пазех го за теб,
най-квалитетно, знам, че го обичаш.
Не го наричай този миг нелеп,
мигът ми с теб отдавна го предричах.
Така че, нахрани се и... тръгни.
След теб е само време за вечерня.
И сух калем понякога кълни.
Предателите, всъщност, са най-верни.