по "Предчувствие за мъж"
на Яна Кременска

Да беше лято, щях да се потапям
във нежността на погледа ти благ.
Да бе молитва, щях да те повтарям,
но не желая да измолвам грях.

Веднъж си нежна, някога- сърдита,
веднъж си лоша, някога- добра...
В мъжете виждаш Баба Яга скрита,
но вещицата също е жена...

Пантофката ти стяга, знам, защото
не спираш да търчиш насам- натам...
Дори ти отеснява облеклото...
Вина за него никой няма грам.

На крива нива липсва и мотика,
практично, не теоретично, при това.
С предчувствията трябва да се свиква.
Животът ни е низ от чудеса.