Предел в годините достигнах
Предел в годините достигнах
Предел в годините достигам,
а все по път трънлив вървя.
До кога ще трябва да се боря,
дори без шанс да победя.
Да се примириш е лесно,
не се измъчваш толкова, нали?
Силите с годините отслабват,
но как душата да се примири.
Надеждата понякога я губя
и идва приятелката ми тъга.
А после нещо се бунтува
и кара ме напред да се стремя.
Навън е пролет и ухае,
животът ражда се, нали?
А в мен надежда се поражда
за слънчеви и топли дни.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
