Предесенна аритмия
И сключил зад гърба си пръсти лъже
денят ми, че е август безконечен,
а той отронва златен лист и тъжен
и все по-хладен сутрин е и вечер.
И щърково крило парченца реже,
от времето на птици отлетели,
скъсява се и сребърното вреже,
на сладките до сбъдване недели.
Забързани, задъхани и боси
от изгрева към залеза си дните,
шептят ми за звезди и сенокоси,
септември зад превала чака. Скрит е.
Сърцето ми три удара прескача,
дъха му щом усети хризантемен,
невидим е и ласкав, като здрача...
За мен дошъл е с обич да ме вземе...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
