Преди да дойде лятото отново
Природата – безсъвестна, категорична,
си има свойте древни правила.
В сърцето има кодове първични
за всеки шум и всяка тишина.
Не го обича. Той не би могъл
да пренапише партитурата на стона.
А ехото се ражда във пашкул,
преди крилатия му дъх да стигне склона.
Да се изгуби в тъжни облаци, графитни,
които свиват се във спазми на мимози.
Преди да цъфнат, от сълзи наситени,
през следващия май копнени рози.
Преди истерията от писклива глъчка
на гарваново ято прелетяло.
Или прободеното от изпуснат слънчев лъч
на зимата мъртвешки бяло тяло.
Преди да дойде лятото отново,
да го погали нежно пак за кратък миг,
ще я обича. Тихомълком. Като сова.
С на тишината най-отчаяния вик.
© Jane Doe All rights reserved.
