Nov 11, 2009, 6:29 AM

Преди да кротна

  Poetry
970 0 6

Преди да кротна

 

                      "Всички накрая кротвате..."

                                                     Кармелита

 
Преди да кротна, мила Кармелита,
от избата извадих узо, три шишета,
и булката опече чудна тиро-пита,
и гръмнах с трите стари шишанета!

Преди да кротна, мила Кармелита,
поканих трима верни си другари,
да се напием и да ги попитам,
прощават ли... предателствата стари?

Преди да кротна, мила Кармелита,
нахраних на перваза на балкона
любовите ми, трите най-изпитаните,
и после кацнах и запях за тях на клона!

Преди да кротна, мила Кармелита,
огледах се да видя що съм свършил,
написал съм от нещо-нищо, ако питаш,
но слава богу, че това е “Стършел”!

Ще кротна, то се знае, Кармелита,
виж там полето, нивата и синия синчец,
срещу онази със косата кой да рита,
но ти ми свий един, един куплет венец!

 

И ме обичай!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ми Ки All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аджаба Белла!
    Много е трудно!
    Белла!

    Андромаха!!!
  • Привет Валя! и благодаря, че прочете!

    Барев Анахид! Инч пес ес? Шат шноракалем! Ани!
    До хайрен асканумес?
  • Няма начин да не те обича, какъвто си песнопоец. Поздрави!
  • суперррр!6!
  • Виждал ли си как на село сеят жито на ръка?
    Крачат по нивата, с едната ръка държат крината, с другата загребват и - със широк замах, колкото може по-широк замах! - и ръката винаги от тялото - навън.
    И ти така хвърляш думите.
    Пълна ти крината)))

    Бъди!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...