Преди да потегля...
… обесих ръцете си
за онова закопчано
което ми пречи
да дишам...
съших страховете
в празни илици
да пазят очите
които обичам…
…
постелих перваза
с листа от лозите
да помня вкуса
на изгнилото грозде…
в локви до кърваво
стичаше виното
капка след капка
следите за после…
…
заключих прозорците
спуснах пердетата
в стая
отдавна
невлизана
по Ъглите скрих те
в клетви за връщане
с рози
от обич
пронизани…
…
после покрих
огледалото с взора ти
в слепи от тихо недели
(бавно пригласят
безмълвно клавишите
в синьо тъгата си вплели)…
…
а непоникнали думи по пода
нежно рисуваше
жажда без пръсти…
тихо…
по-тихо…
а вече е вечер…
а само звездите са пъстри…
…
потеглих…
изсипах трохите по пътя
да мога да върна посятото
гладни копнежи избрули душата ми
в сгънати песни от лятото…
и в път без посоки
нозете си вплитам
бавно вървя към дъгата…
някъде там
ме очакват очите ти
някъде
там
…
в тишината…
... sessiz sokaklarda kalırsın*
... понякога оставаш в тихи (безмълвни) улици
