Смиф (Валентин Евстатиев) Смиф (Валентин Евстатиев)
24 248
Sep 17, 2007, 8:48 PM

Преди да се родя

  Poetry
1.4K 0 27
Пръстите във скута са събрани,
устните ги решат със молитва.
Скрито във коремните й длани,
бъдещото щастие приритва.

Бременно със майчински тревоги,
младото й тяло си почива.
Клепките пропъждат мисли строги,
сънена забрава ги облива.

С трепет ме притиска под гръдта си,
с обич ме привижда пълнолетен.
Пази ме в съня на младостта си,
моя сън със нейния преплетен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0