Вдишвам..
Издишам...
Мое спасение,
в ръката ми догаряш...
Сред злоба и презрение.
Само ти остана.
А вече те запалих...
Сияйна и разбрана –
Силуети възкресяваш.
Пред изцъклените ми очи –
разграй ми ги отново!
Бледна с дим ме погали...
Преди да станеш пепел...
© Николинка Кирилова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
