Преди да съмне
Сега е още рано: шест и двайсет.
Последна глътка мрак, преди да съмне.*
Градът е непривично безопасен
в очакване на делника си стръмен.
По къщите си още спящи хора
излъчват неподправена невинност,
която се пренася в екстериора
и улиците спят като завити.
Един от неколцина ранобудни,
не ти е нужно още да се пазиш
от стреса на тълпи и автобуси,
от погледи на хора с тежки нрави.
Ефирна лекота. Пространства щедри.
Предчувствие за утро в път далечен.
Все още са беззъби часовете.
Все още никой никому не пречи.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* По времето, когато писах стихотворението,
съмваше сравнително късно.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
