преди да я опитам, я заченах
Не искам повече любов.
Ранима съм от мисълта
да ме обичат в минало.
Не искам, а обикнах...
отпивайки на залеза от тишината.
И някъде във миг, където
разплискват се вълните
на сърцето, я намерих.
Преди да я опитам, я заченах
във тънката извивка на луната.
От трепет аленея и изгарям
пътеки илюзорни разстояния,
нощта сега е тънката мъгла,
разделяща ме от безкрая.
Очите си потапям в залеза,
със факлено желание горя,
извайвам пътища за изгрева,
където да пробляснат две очи.
За мене искам да изгреят,
за мен бездумни да шептят.
Две длани с обич да ме галят
и всяка болка да стопят.
Ранима съм от мисълта
да ме обичат в минало.
Не искам, а обикнах...
отпивайки на залеза от тишината.
И някъде във миг, където
разплискват се вълните
на сърцето, я намерих.
Преди да я опитам, я заченах
във тънката извивка на луната.
От трепет аленея и изгарям
пътеки илюзорни разстояния,
нощта сега е тънката мъгла,
разделяща ме от безкрая.
Очите си потапям в залеза,
със факлено желание горя,
извайвам пътища за изгрева,
където да пробляснат две очи.
За мене искам да изгреят,
за мен бездумни да шептят.
Две длани с обич да ме галят
и всяка болка да стопят.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
