May 1, 2025, 7:02 AM

Преди да заспя

  Poetry
267 0 0

В минутите нощем преди да заспя 

затварям очи и започват мечтите.

Мечтите които по-силни от сън 

обгръщат душата и представят ми дните.

 

В тях съм свободна неволна душа,

обичат ме всички и аз ги обичам.

Навсякъде малки и нежни цветя 

в небето обагрено прелитащи птичета.

 

И тяхната песен чувам в захлас ,

прекрасно е всичко щастлива съм аз 

Тичам на воля със вятъра лек ,

чувство прекрасно на свободен човек .

 

Но после си казвам това са мечти.

Отварям очите и мрачно е всичко .

От вятъра лек ги няма следите 

и птичите песни заглъхват в ушите 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...