Преди година се събудих бясна
Преди година се събудих бясна,
огледах се, светът ли се е свил?
Кой - казах си, а и къде е драснал,
че ще живея както е решил?
И за начало огън си накладох,
гореше реквизит - изтъркан стар,
от маски изкривени с дива радост,
си спретнах лична клада... Не! Пожар.
Костюмите ли? Нека си ги вземат.
Разшиха се по всеки пукнат шев,
шивачът ли е бил безкрайно лемав,
не зная. Прекроих ги... На верев.
Дали ме съдят? Истинска и гола.
Стоя пред теб и не, не ме е страх.
Любов съм... Само за едно те моля,
не ме обличай в дрипи, като тях...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
