Oct 15, 2010, 10:10 PM

Преди изгрева...

  Poetry
1K 0 5

Най-тъмна преди изгрев е нощта...

 

 

 

Най-тъмна

преди изгрев е нощта...

Не иска да отстъпи пред зората...

И лепкав мрак

по нощните листа

оттича се и капе по тревата....

 

Най-тихо е,

преди да се разсъмне...

И птиците преди да се събудят...

И само още

някъде във тъмното

единствено щурците пак се любят...

 

Най-нежна

преди изгрев е нощта –

обхождаща те с хладни пръсти в мрака...

Най-тъжно е,

когато - в самота

и без любим човек - зората чакаш...  

 

 

 

15/10/2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изживяно,изстрадано,близко!"Сто години самота..."но твоето е красиво,а моето -тъжно!
  • Звучи напевно, макар да е тъжно. Никой не трябва да е сам.Хареса ми!Сещам се за една прекрасна мисъл, която винаги си повтарям, когато съм сама, а тя е: Бъди сам на себе си тълпа! Поздрав!
  • красиво!
  • Казал си го с най-хубавите дми...
    Чудесен стих!
  • Така е!С поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...