Преди отплаване
Преди отплаване
Преди отплаване различни
в главата мисли се тълпят
и реални, и мистични
те бързат да се предредят.
Загадъчен космичен вятър
очаквам да ги подреди́
преди да тръгна в Необята –
запомнил старите следи...
... Нали да мога да се връщам,
да ме посрещат със любов –
аз първо, без да се обръщам,
за Тръгването съм готов.
След мене трябва да заплачат 7
една жена, едно дете
и на Началото във здрача
да махат със надежда те...
Да се завърна от Безкрая
аз първо трябва да съм бил
пленен от чудната омая
и Вечността да съм открил...
А на Живота как проблема
възможно е да разбереш !...
Родиш ли се си без дилема –
кодирано е: да умреш!...
И трябва Времето, което
съм безразсъдно разпилял
да разбера, че е отнето
на Вечността от моят дял...
А всеки дълъг път започва
(това разбрах в случайността!)
със болка, дето се проточва
и никога на свършва тя!...
Рзтворен сам из Нобята,
с вълните да си бил – вълна
и бил си с вятъра побратим
залутан из Безкрайността...
Но колкото да си далеко
и бил си в бурите навън –
една тревясала пътека
те стряска винаги насън...
... О, не по лунна магистрала
трептяща с морската вода,
а мъничка, една такава
отвеждаща те у дома!...
На диви билки с аромата,
обрасла с мъх и със трева:
Единствената на Земята –
през Вечността и след това!...
09.07.2021.
© Коста Качев All rights reserved.
