Преди първия сняг
Снегът все още размишлява
дали да ни обвие в бяло,
дали невинност заслужаваме
във битието оскотяло.
Той може да дари копнежи,
надеждите ни да събуди,
с любов и закъсняла нежност
трогателно да ни учуди.
Снегът обаче все се бави
и кара ни да го мечтаем.
Навярно пак ще ни остави
виновни дълго да се каем.
Да молим прошка и утеха,
да искаме да сме безгрешни
и снежната му бяла дреха
да пожелаем безутешно.
Да, чак тогава ще ни радва
покоят кротък в белотата.
Невинността му ще изстрадаме
и ще познаем чистотата.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
