Преди теб
И преди теб са ставали войни!
И преди тебе клоните е кършил вятър.
И без наличието ти всичките злини
в среднощни оргии са възпитавали душата ми.
И преди тебе са изхвърляли сърцето ми
в контейнера с токсичните отпадъци.
Бях анонимен стълб за етикети
и смачканата дъвка на паважа.
От кулата на своето тщеславие
едва ли виждаш толкова далече
със този покъртителен бинокъл,
скалъпен от присвитите ти шепи.
Не ме плаши с пъпчивата си гордост
и с този мъх над устните, недостолепен!
Ти вярваш ли, че егото ти-клоун
е подходящ афиш за премиера във сърцето ми?!
© Ирина Колева All rights reserved.
