Jul 30, 2012, 11:43 AM

Преди време

  Poetry » Other
779 0 0

За къшей хляб ме молиш днес, побрате,
за чаша вино и мъничко мезе
и аз се втурвам в къщата на тате -
да потърся в старото мазе...
Последното месце и пиво
поднасям ти като на близнак,
а виждам в погледа ти мило -
стича се сълза и пада в прах...
Да не би синът ти да е с треска,
или щерка ти избяга пак,
та си тъжен не от днеска
и вечер бродиш в ледния сумрак?
А ти ми викаш: ''Тури вино,
история да ти разправям аз,
нито ми е болен сина,
нито щерка ми избяга пак...
Тъга налегнала ми е душата -
за една любов неизживяна,
дето все си мислех, джанам,
че с годините ще я забравя...
Но не ще туй моето сърце проклето,
не ще и мамка му джалната -
да забрави времето, в което 
любих на везира дъщерята...
Отрекоха се тъй от мене -
братята и с тях баща ми,
и викаха - от мъртво семе 
ни мъж, ни гявол той ще стане...
На! Имам днес жена и челяд,
имам - ала мъката ме дави,
че минаха години, а ме мелят -
още мъки, като чукове тъй здрави...
Та туй ми е на мене на главата,
туй ми е и кола във сърцето,
умря тъй млада на везира дъщерята,
а още ми е, брате, пред лицето!''

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...