Преди възкръсване
Всяка дума е моя
и ги владея – всичките.
Оставям ви покоя –
мочурите в душичките.
Гледам ви и желая
да сътворя незримото
тласкащо ме към рая –
в ад си забравям името,
после, обаче както
твърдостта назовете ми
на колене и лакти,
ще допълзя. Крилете ми,
кални и изпокъсани,
все ще намерят бялото –
перцето, за навъсени.
За смях и за началото.
Аз го владея словото,
ако ви спъвам музите –
ей го въжето, новото
и клуп – да го нахлузите.
Само желая весели
да бъбрите, до втръсване!
И друг път са ме бесили...
И все преди възкръсване.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
