Предишност
Аз съм всъщност предишният...
Ти си всъщност предишната...
Само болка, много болка,
струпахме във душите си…
Но и преди те обичах...
и сега те обичам...
И макар да си всъщност предишната,
за теб, аз съм вече различен...
Предишният принц,
когото обичаше,
и още вярва, че ти си предишната,
която някога също му вярваше,
не успя да превърне в принцеса
тази, която обича…
Предишният принц бе на друга планета.
Предишният принц бе приятел с пияници,
предишният принц бе забравил за цветето…
Всъщност… Предишният принц те предаде.
… и с това те превърна в принцеса...
Всичко ли трябва да се изстрада?!
Някъде там, дълбоко в сърцето си,
по-дълбоко дори от омразата,
ти се превърна в тъжна принцеса,
нощем сънуваща слънчеви залези…
… И когато угасна в очите ми залеза...
макар да изглеждах предишен…
... и залези нямаше,
нито дървета, вулкани…
и нищо...
Превърнах в студена пустиня
и онова, което остана...
А един баобаб сънуваше изгреви…
Един вулкан, ненужен на никого,
защото Някой го няма,
угасна и стана студено…
Аз не вярвах, че ти си различна...
Вече в нищо не вярвах,
защото и ти не вярваше в мен и…
Просто знаех, че те обичам,
просто... Знаех.
Макар отдавна да беше различно.
Макар отдавна да беше решено.
Вместо в мен, бе повярвала в себе си,
когато никой не вярваше в теб и...
После всички повярваха.
и вече никой не вярваше в мен...
… Беше вчера...
Понякога още е вчера...
Само понякога…
Всъщност всичко е вече различно.
Дори самотата, различна е.
Само ти и аз сме предишните...
Макар че други обичаме,
и други обичат ни.
В мен,
ти и аз сме предишните...
© Марин Урумов All rights reserved.
