Предизвестих
Приканвам те...
Дори предизвестих,
че краят чука силно по вратата,
със всичко твое вече се простих
и искам да потъна в самотата...
Забравяш ли ме?
Хайде, направи го,
превръщай ме във хубав спомен,
животът, любовта, не са индиго...
и няма как да ги повторим.
Забравяш ли ме?
Аз полекичка те трия -
от мислите, от времето...
забравям ти лицето,
но някъде от теб частица крия,
дълбоко запечатана в сърцето...
Мастилените капки във душата
бразда дълбока винаги ще бъдат,
примесени със сълзите и суетата,
полека чувствата ни ще изпъдят
Това е... Вече всичко казах.
Боли, боли, но няма да умреме,
със капещи очи грима размазах,
а ти за сбогом - просто целуни ме!
© Ирена Георгиева All rights reserved.
