Предизвиквам те...
Този път, който все по -стръмен
пред мене застава,
ме изчерпва до нула.
После чудото някак си
става и по скалата
стойности тичат
и лудуват стрелките,
спират, тръгват, но май се обичат.
Затова, че покорни не са и не могат…
а на времето те са сестрици.
И... прости ми, живот,
аз на себе си просто приличам.
И, готова, във този момент
за дуел ръкавица подавам.
Ти кажи дали го приемаш,
ако не…
просто дал си ми време.
© Мариана Вълкова All rights reserved.
