Предколедни размисли
Телецът златен, черна паст раззинал,
света ни стар и оглупял засмуква...
Търбухът му - чудовищна машина -
троши мечти, идеи, мисли, чувства...
Олтарът Божи, неведнъж пропукван,
е пазен само от малцина верни.
А много са, които го напускат…
Една зловеща, сатанинска ера
секундите към гибелта отмерва…
Но в яслите сред сламата проблясват
две бели, нежни, бебешки ръчички!
Побрали любовта на Необята...
Мощта на безусловното „Обичам!”...
Пробужда се Вселената различна...
И мракът затреперва в гърч предсмъртен…
На Коледа какво ли да наричам?...
Нали е осветен към Рая пътят!
Но… виждаме все още твърде смътно*…
Албена Димитрова
23.11. 2019.
София.
* - „Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат." - Първо послание на свети апостол Павел до коринтяни, глава 13, стих 12.
© Албена Димитрова All rights reserved.
