Предновогодишен разговор с Истината

Dec 28, 2013, 8:54 PM

Poetry » Phylosophy

571 0 3

Предновогодишен разговор с Истината

---Защо дошла си, Истино,
едва сега, когато
борбата е безсмислена?
Спечели я лъжата.

Аз слязох от тепихите
сразена-гола, боса.
Защо ли? Ти все скиташе,
а аз без теб какво съм?

Как чаках, чаках...Месеци,
същинска Пенелопа,
с медала твой в ръцете си
в дома ми да похлопаш!

Но бях сама и в хълбока
ме сритваха лъжците.
Сега пируват с първите,
аз долу търся смисъл.

Е, вече си на прага, да,
но...гола като мене!
Къде ми е наградата?
Фанфарите победни?

---От битите най-много
най-ярки факли стават!-
шептиш и с въглен огнен
закичваш мойта пазва...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

bojenski (Иван Иванов)

2014-01-11T21:33:52+02:00

Поздравления, Петя! Завиждам ти, че си видяла голата истина!
maistora (Красимир Тенев)

2013-12-29T20:42:57+02:00

Фанфари и аплаузи!
Katriona (Кети Рашева)

2013-12-29T19:09:07+02:00

Стиховете ти са оазис на фона на пустинята от неграмотни графомани! Но и без тях са си хубави!