Предновогодишно
Някой някъде ще разлива шампанско
и ще вдига наздравици, тост...
Друг ще скита премръзнал среднощно,
да премине на живота поредния мост.
Ще изсвирят в небето зарите,
да посрещнат годината нова със зов,
та дано да е благодатна с пороите
на нашумяла в сърцето любов.
Аз ще гледам свещта как прегаря,
как си тръгва годината трудна за ден
и във дланите сълзи събрала,
ще разпръсна оковите тежки за мен.
Самотата разбрах, че до дъно се пие,
а по празници много боли...
Този, който душата любяща убие,
знам, че в ада до скръб ще гори.
А пък аз не желая, не искам.
Нито зло, нито зла орисия за някого.
Затова пак така до смърт ще обичам.
И на всички ще желая доброто...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
