Предпочитам удобно
Идваш. Но този път май предпочитам лъжата.
И без друго свикнах ù, станахме приятелки с нея.
Влез с обувки, а истината остави пред вратата,
ще си я прибера по-късно... за да ме разпилее.
Сега предпочитам просто силно да те прегърна,
да те поканя, да те посрещна като най-скъп гост.
Чашата ти вместо с вино – с спомен ще е пълна,
за да звучи пак убедително затрогващият ти тост.
А после предпочитам да поговорим с теб за любов,
да си съчиним наше семейство, топъл дом, даже дете.
Обичам и легендата: че си на всичко за мене готов,
разкажи я! И без друго не чува това мъртво сърце.
В края, предпочитам, да ми дадеш пак обещания,
ти знаеш как точно да ме приспиш в сладък сън.
Обещавай ми да изпълниш всички мои желания.
Ах, колко лесно за тебе било твоя да стана, да съм.
На изпращане винаги бих предпочела целувката!
Целуни ме и след себе си спокойно затваряй вратата.
Аз сама, като мръсна рокля ще свалям преструвката...
А от очите ми сълзите ще измият по мене лъжата.
© Люсил All rights reserved.
