Предпремиерно
Треперя в ръцете ти,
струнно, минорно препивам.
По пръстите разливам -
емулсирана пролет
в парфюмирано суха палитра.
Пъстро-сиво багря се,
когато вярвам
и заспивам - бяла.
Усетих, била кехлибарна -
ТЯ, със главното "Т"
и пиела уиски,
чисто.
Дали чаршафите сатен са
и дали наистина чисто е...
уискито?!
Суетно скъпа съм, когато ме мамят.
Налей ми "Джак" и после съди ме
или не питай.
Ще вечерям с пред-премиера
в първия ред на
поемата
- "Предумишлено наранена".
И тя е.
И тиха гласна е
на твое приличие.
Промъква се облечена в доверие.
Двулично е.
Познах я.
Порежи ме.
Аз и татуирах твоето име.
Болката е кръговратна.
(а беше ми бивша, утехата)
Привличам,
дъждовете във себе си.
По очите полепва
лицето на старата обич.
А времето истини плете
с котви, до дъно,
на екс и за после.
Боли.
Прегърни ме.
Зимно до окончание,
отчайващо бъди единствен.
(последно за първо)
В ръцете приглуши ме.
Аз дишам още -
болея.
И не бягам.
Просто тръгвам без Сбогом,
без силно и тихо.
Кофеиново се застояваш.
А и аз израснах ниско,
за да не приличам
на теб, когато изстина
и камбаните близки ми станат.
Падам бързо - лесно ставам.
Изписана индигово,
за да не забравяш никога,
когато вече нямаш ме,
какво си имал.
Късо кафе и уиски, малко,
по небрежност
вторник сутрин,
петък - късно.
Болката е кръговратно
близка до близначност
- утеши я -
черпя импулсивно
последния ред в тази поема,
предпремиерно.
© Киара All rights reserved.
