Предрешено
Ще се върнеш при мен, ще се върнеш
някой ден, щом ти стане студено.
Щом притихнал и празен осъмнеш
и признаеш, че е предрешено.
Ще престанеш да бягаш от нас.
От съдбата си кой ще избяга?!
А сърцето е верен компас!
Твоят север е тук и те чака.
В тишината си ме мълчиш.
Тежка битка със себе си водиш.
Трудно ти е да се довериш,
страховете си ти да пребориш.
Ала зимата дебне отвън...
И на теб ти е все по- студено...
Не оставай да зъзнеш навън!
Да сме заедно е предрешено.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
