Ще се върнеш при мен, ще се върнеш

някой ден, щом ти стане студено.

Щом притихнал и празен осъмнеш

и признаеш, че е предрешено.

Ще престанеш да бягаш от нас.

От съдбата си кой ще избяга?!

А сърцето е верен компас!

Твоят север е тук и те чака.

В тишината си ме мълчиш.

Тежка битка със себе си водиш.

Трудно ти е да се довериш,

страховете си ти да пребориш.

Ала зимата дебне отвън...

И на теб ти е все по- студено...

Не оставай да зъзнеш навън!

Да сме заедно е предрешено.