Sep 22, 2009, 4:48 PM

Предсказание 

  Poetry » Love
1067 0 3

Лицето ти е бяло, нежно цвете,

отпило от сълзите на дъжда.

Искри сред тях немигнала звезда–

знамение за влюбени поети.

 

Очи ми дай – да видя с тях звездите!

Сърце ми дай – да срещна в мир света!

Като гадател жрец да те орисам

и в огън свят да пламне любовта!

 

Да ме събудиш с дъх! Да те докосна

и с устни да гася пожари росни!

Каква стихия пак ме облада?!

 

Щом казва в стих сърцето на луната,

че ти си най–обична на земята,

че само ти ми носиш светлина !

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • С риск да ме обвинят, че нищо не разбирам ще се въздържа от градивна критика, (по отношение на формата)на "всеослушание".

    Юле, поантата би изглеждала още по-въздействаща ако в "светлина" се вложи един по-широк и дълбок смисъл, извън дефиницията, която дава физиката, както в (Йоан 1:4-5)примерно.
    С което не твърдя, разбира се, че не е (или е) вложен точно такъв.
    Нормално е да е да има различни читателски интерпретации.

    Подкрепям всички, които искат да популяризират сонета!
    Подравления, Марине!

    П.П.Вече съм "абониран" за страничката ти.

  • Шестичка! Поздрав!
  • !
Random works
: ??:??