Предсмъртно
Аз исках да обичам нежно
и някой нежно да обича мен
и всички мигове копнежни
да ми се случват всеки ден.
И слънцето за мен да блесне,
и вятърът над мен да бди,
но пламъкът в сърцето гасне,
в душата болката не спи.
В очите ми сълзи нахлуват
с всеки изгрев на деня
и силни ветрове бушуват,
не мога вече да ги спра...
Не мога да заспивам вечер
сама в студеното легло.
Онези мигове далечни
топят се в мекото кресло.
Опитвах се да бъда мила,
опитвах нежно, с доброта,
но свойта обич не открила,
аз паднах в плен на самота.
Аз паднах немощна и бяла,
дълбоко в хорската тълпа,
останах непокътната и цяла,
но без сърце и без душа!
Сега в ковчега си безличен,
скован от дървени трески,
лежа тъй бледа и различна,
без блянове и без мечти...
© Иринка All rights reserved.
