Aug 12, 2024, 6:08 AM

Предупреждение

  Poetry
396 0 0

                               

Ако някога решиш да си отидеш
направи го без да се замисляш
Просто се хвани за перката
на някой самолет
И докато прелиташ
ниско над Екватора –
вдигни високо шапката си
за довиждане

Тогава сигурно ще мога да те видя
дори да съм далече от Екватора –
сърцето ми ще литне подир шапката
за някаква си там
частица от секундата
И нашата любов ще се завърне
до онзи миг – във който си отиваш

Завинаги от мен
И от Екватора

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ревов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...