Заключваме се. Скриваме ключа
в сандък захвърлен в океана.
Затваряме очи, мълчим,
сърцето ни е рана.
Вървим. Ръцете ни в юмруци
са стиснали сподавен стон.
Емоциите като птици
отлитат, търсейки подслон.
Вали напевно, сякаш плаче.
Спокойно капките броим.
В пороя взорът ни вторачен
тъгата бавно ще стопи.
Ще дойде ден - ще се усмихнем.
Ще махнем плавно със ръка.
В душата ни ще се завихри
поредната божествена игра.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
