Заключваме се. Скриваме ключа
в сандък захвърлен в океана.
Затваряме очи, мълчим,
сърцето ни е рана.
Вървим. Ръцете ни в юмруци
са стиснали сподавен стон.
Емоциите като птици
отлитат, търсейки подслон.
Вали напевно, сякаш плаче.
Спокойно капките броим.
В пороя взорът ни вторачен
тъгата бавно ще стопи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up