23.10.2019 г., 17:47 ч.

Преглътната тъга 

  Поезия » Друга
368 1 3

Заключваме се. Скриваме ключа
в сандък захвърлен в океана.
Затваряме очи, мълчим,
сърцето ни е рана.
Вървим. Ръцете ни в юмруци
са стиснали сподавен стон.
Емоциите като птици
отлитат, търсейки подслон.
Вали напевно, сякаш плаче.
Спокойно капките броим.
В пороя взорът ни вторачен
тъгата бавно ще стопи.
Ще дойде ден - ще се усмихнем.
Ще махнем плавно със ръка.
В душата ни ще се завихри
поредната божествена игра.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??