May 12, 2024, 11:43 PM

Прегрешение

637 0 0

Прерязаните ми ръце

опитват да стигнат твоето твърдо черно сърце,

ала същност стигат само нагоре към безкрайното небе.

Кръвта потича надолу,

по-червена, тъмна, студена от преди,

проклятието ми пак ме набеди.

Веригите - оплетени в моите нозе,

а трънната корона пробожда бялото ми лице,

всичко живо ме кълне.

Катинарът - заключен между белите ми дробове,

а острият шип - все навътре в моето сърце.

Прегрешение доживотно,

да се чувствам толкова самотно.

Чакам бурята.. Да почисти пътя ми,

но всеки път забравям,

че изкуплението имам още дълги години да чакам.

Душата ми е ирония,

никой не разбира, че съм в агония,

а аз моя поробител дебна,

някой ден и от него да се оттегля.

С прерязаните ми ръце

достигам моето сърце

от моите гърди го изтръгвам

и от прегрешението ми доживотно

аз

    си

        тръгвам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Компанска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...