Sep 13, 2010, 10:02 AM

Прегризах пъпната си връв

  Poetry » Other
917 0 11

Прегризах пъпната си връв

Защо реши, че някой ми е нужен?
Душата ми крещи за тишина.
Омръзна ми да слушам воя дружен,
омръзна ми от фалш и суета...

Изгубих цял един живот,
изгаряйки на всевъзможни клади.
Мечтите си погребах във "кивот",
а бяха дрехите ми още млади.

Отдавна се опитвам да избягам.
Разчиствах тръните  със стръв,
но повече не мога да отлагам,
прегризах пъпната си връв.

Така че, повече не ме търсете!
И името ми не изричайте на глас!
От спомените си дори ме изхвърлете!
Така възнамерявам да постъпя аз!

 

 

Soni.Andonov

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сони All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...