Прегръщам звездите
Откакто се помня, по покриви тичам.
В косите ми вятър издува платна.
Да падат преградите земни обичам,
страхливците все да ми дишат праха.
Отгоре се снимам, прегърнал звездите,
закърмил душата с небесна храна.
Надскочих вината, захвърлих лъжите,
на завист и пошлост обърнал гърба.
Не ще да се кротна аз в топлата стая,
до мижав прозорец звезди да броя.
Да знаете, само едно ме терзае,
когато над мене плеяди роя:
дали щом възнесен осея небето
с мечти, те ще свият гнездата си там,
и други след мене ще стъпят, където
на времето коня аз яхнал съм сам.
© Светличка All rights reserved.
The work is a contestant:
