Протегнах ръце
Да прегърна мечтите си
Избърсах сълзите
Намигнах на залеза
Отворих кафеза
Вслушах се в звука на сърцето
Разпука се зрънцето
В древен ритъм диханието заигра
Вулкан от страсти в една душа
На живота в ритъма танцувам
Не спирам да бленувам
Истински умея да копнея
Забавлявам се празнувам
Мечтая не робувам
Свещено е пространството в мен
Древна мъдрост събирам всеки ден
Отворих очите си
Протегнах ръце
Прегърнах мечтите си
© Любомир Деничин All rights reserved.