Прегърни ме
Прегърни ме
Приеми ме такава каквато съм,
с белезите, оставени от живота.
Това не зависи от нас самите.
Браздите по лицето и душата наранена,
загрубелите уморени ръце,
косите вече посребрени.
Само сърцето живота пожали.
Толкова топло и силно обичащо,
преляло от чувства и нежност,
тръпнещо и вярно във времето.
Омраза не знае, не помни.
Посрещай ме, каквато ме намери.
Животът е твърд и жесток--
всяка минута от мене крадеше.
остави само в сърцето ми жар.
Стопли се от него, скъпи,
стопли се от любовта му.
Толкова силно гори.
За тебе!
За твоята любов!
Докосни с ръцете мъжки,
отнеми от огъня му див
и този пламък да те докосне
в изгрева на твоите дни,
в дните огрени от слънце.
Посрещни ме!...Приеми ме!...
Такава съм аз!
Прегърни ме!...
Аз искам да бъда твоя ден.
© Йонка Янкова All rights reserved.
