Прегърни ме
Прегърни ме
Приеми ме такава каквато съм,
с белезите, оставени от живота.
Това не зависи от нас самите.
Браздите по лицето и душата наранена,
загрубелите уморени ръце,
косите вече посребрени.
Само сърцето живота пожали.
Толкова топло и силно обичащо,
преляло от чувства и нежност,
тръпнещо и вярно във времето.
Омраза не знае, не помни.
Посрещай ме, каквато ме намери.
Животът е твърд и жесток--
всяка минута от мене крадеше.
остави само в сърцето ми жар.
Стопли се от него, скъпи,
стопли се от любовта му.
Толкова силно гори.
За тебе!
За твоята любов!
Докосни с ръцете мъжки,
отнеми от огъня му див
и този пламък да те докосне
в изгрева на твоите дни,
в дните огрени от слънце.
Посрещни ме!...Приеми ме!...
Такава съм аз!
Прегърни ме!...
Аз искам да бъда твоя ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
